Винаги съм мразела хора, който казват, че не могат да направят това, не могат да направят онова… Не ми се вярва, че има нещо, което човек е недостоен да направи. Как хората изкачиха връх Еверест? Как откриха електричеството? Как измислиха компютрите? А от нас се изискват толкова по-лесни неща… Да свършиш проекта до понеделник, да наизустиш около хиляда правила и дати, да запомниш всякакви сложни латински наименования… Не можеш това? Кого обиждаш – себе си !
Защо трябва сами да режем крилата си? Защо трябва сами да се ограничаваме? Това е неуместно и вреди единствено и само на нас. Да кажеш “не мога това” е голяма грешка. По-добре кажи ” ще бъде трудно, но…” Това би било най-уместното започване на изречението. След това може да го продължиш по два начина : ще бъде трудно, но аз ще се справя или ще бъде трудно и няма да успея… Развитието на събитията зависи от теб.
Трудно е да решим дали ще се справим с дадената ни задача от първа преценка. Може да звучи много по-зле от колкото е. Например ако трябва да направиш цяла презентация от днес за утре, това звучи много натоварващо и почти невъзможно, но ако разпределиш времето си правилно ще видиш, че всичко ще се направи като че ли от само себе си и дори ще ти остане свободно време.Просто се мобилизирай и повярвай в себе си. Ако си 100% сигурна, че няма да успееш дадената ти задача сама, помоли някой приятелка за помощ! Ще си прекарате невероятно.
Ще успееш, ако се трудиш. Колкото повече усилия полагаш, толкова по-преуспяла ще ставаш. Ще правиш впечатление на всички около теб, на шефа си и на колегите. Но това не значи, че всички ще те харесват… Колкото по-преуспяла ставаш и колкото повече се трудиш, толкова повече хора ще ти завиждат. Игнорирай ги! Мисли за твоето бъдеще и за това колко много можеш. Винаги ще има хора, който ги е яд на твоите успехи и това е добре. Значи, че ги е страх от теб. Но за да се случи това, първо трябва доста да се потрудиш…
Ти си шефа, не го забравяй. В края на краищата ти решаваш какво ще правиш и какво – не. Само помисли колко много неща ще спечелиш, ако се съгласиш с “невъзможната” задача. Ще станеш по-упорита, ще се научиш да поемаш повече отговорности и ще ставаш все по-бърза във вършенето на подобни ангажименти.
Винаги съм мразела хора, който казват, че не могат да направят това, не могат да направят онова… Не ми се вярва, че има нещо, което човек е недостоен да направи. Как хората изкачиха връх Еверест? Как откриха електричеството? Как измислиха компютрите? А от нас се изискват толкова по-лесни неща… Да свършиш проекта до понеделник, да наизустиш около хиляда правила и дати, да запомниш всякакви сложни латински наименования… Не можеш това? Кого обиждаш – себе си !
Защо трябва сами да режем крилата си? Защо трябва сами да се ограничаваме? Това е неуместно и вреди единствено и само на нас. Да кажеш “не мога това” е голяма грешка. По-добре кажи ” ще бъде трудно, но…” Това би било най-уместното започване на изречението. След това може да го продължиш по два начина : ще бъде трудно, но аз ще се справя или ще бъде трудно и няма да успея… Развитието на събитията зависи от теб.
Трудно е да решим дали ще се справим с дадената ни задача от първа преценка. Може да звучи много по-зле от колкото е. Например ако трябва да направиш цяла презентация от днес за утре, това звучи много натоварващо и почти невъзможно, но ако разпределиш времето си правилно ще видиш, че всичко ще се направи като че ли от само себе си и дори ще ти остане свободно време.Просто се мобилизирай и повярвай в себе си. Ако си 100% сигурна, че няма да успееш дадената ти задача сама, помоли някой приятелка за помощ! Ще си прекарате невероятно.
Ще успееш, ако се трудиш. Колкото повече усилия полагаш, толкова по-преуспяла ще ставаш. Ще правиш впечатление на всички около теб, на шефа си и на колегите. Но това не значи, че всички ще те харесват… Колкото по-преуспяла ставаш и колкото повече се трудиш, толкова повече хора ще ти завиждат. Игнорирай ги! Мисли за твоето бъдеще и за това колко много можеш. Винаги ще има хора, който ги е яд на твоите успехи и това е добре. Значи, че ги е страх от теб. Но за да се случи това, първо трябва доста да се потрудиш…
Ти си шефа, не го забравяй. В края на краищата ти решаваш какво ще правиш и какво – не. Само помисли колко много неща ще спечелиш, ако се съгласиш с “невъзможната” задача. Ще станеш по-упорита, ще се научиш да поемаш повече отговорности и ще ставаш все по-бърза във вършенето на подобни ангажименти.
